Арт терапията е основана на определени принципи, взети от областта на визуалните изкуства и психологията. Тя съдържа в себе си невербалното и символично себеизразяване на индивида. При терапевтичното общуване основно място заема изразяването чрез създаване на изображения. Художествената експресия дава точно определен израз на съзнавани и несъзнавани елементи и представлява мощен  терапевтичен фактор.   Посредством художествените практики (рисуване, моделиране, колаж, апликация  и пр.) хората изразяват емоции, отношения, докосват свои моменти от миналото, проектират свои цели и мечти за бъдещето, справят се със симптомите, стреса и травматичните преживявания, повишават своите познавателни способности.

          Както изтъква Теодор Попов, в нашето съвремие, посредством арт терапевтичните методи, успешно се решават медицинс­ки,  психологически, педагогически и социални задачи не само на индивида, но и на групи хора, а и на обществото, в един по-многопластов смисъл.

Арт терапията оказва благоприятно въздействие,  дори когато човек не се бори с някакъв проблем. Тя подпомага личностното развитие чрез себеопознаване, себеизразяване и себеосмисляне. Лечението с изкуство развива въображението и помага на човек да погледне от друг ъгъл на себе си и околния свят. Създаването на изкуство чрез процеса на себеизразяване подпомага индивида да осъзнае собствената  си идентичност. Благодарение на арт експресията се постига по-добро жизнено себеутвърждаване, подпомагат се житейските избори.

Още в миналото, Аристотел,  в своя труд „За поетическото изкуство“,  е дефинирал катарзиса в теорията си за трагедията. Според него, трагедията, провокирайки страх, гняв, съчувствие и други чувства, принуждава зрителя да се вживява, като по този начин „изчиства” духа си. 

Феноменът на катарзиса позволява:

·          Да се разграничат обичайните ежедневни чувства от емоционалното въодушевление при диалога с едно произведение на изкуството;

·          Да се разкрие собствената емпатия към продукта на авторовото вдъхновение, произведението на изкуството;

·          Да се установи, че художествената творба въздейства върху личността не само като артистично възприятие на реалността, но и трансформирайки я в психологически, морален и социален смисъл.

При Аристотел терминът „катарзис“ е взет от областта на древногръцката религиозно–афективна медицина, където той означава очистване (освобождаване) на   тялото от проникнали в него вредителни материи, а душата – от всяка лошота и афективно–болезнени разстройства. Очистването на душата ставало като пред страдащия се изпълнявали сцени, подобни на онези, които са причинили душевното му  разстройство. Тези сцени бивали придружавани от "ентусиазтични"  мелодии (т. е. възбуждащи силно чувствата и довеждащи душата до  афектна възбуда). Вследствие на едно такова театрално съпреживяване и съответна афектна възбуда, страдащият очиствал душата си от разстройството, получавал "изцеление" и облекчение.

В арт терапията не се търси художествена стойност на създадената творба, а се набляга изключително на процеса на създаване на тази творба, на преживяването, на експресията по време на творчество. В труда на Василий Кандински „За духовното в изкуството“  [4], Макс Бил, автор на въведенията към петото (1952), шестото (1956) и седмото (1959) издание на същия (Цюрих),  говори за „метафизиката на красивото“, т.е.- на класическото. Той отбелязва обаче, че:

„Но редом с тази метафизика на красивото има една по-висша метафизика, която обхваща изкуството в цялата му същност и която, надхвърляща всяко материалистическо тълкуване, се документира във всичко, създадено от човека... Тази метафизическа концепция се съдържа в прозрението, че всяка художествена продукция не е нищо друго, освен непрекъснато регистриране на големия процес на борба и диалог, в който човекът е изправен  срещу външния свят още от началото на сътворението и ще бъде изправен во веки веков. В този смисъл изкуството е само друга форма на проявление на онези психически сили, които, коренящи се в същия процес, обуславят феномена на религията и менящите се възгледи за света.“  (В. Кандински, 1998, изд. „Лик“ с.10-11).

Евгения Маринчева
арт терапевт