Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.06.2019 15:07 - Арт терапията в помощ на хора, преживяващи загуба на близък човек -
Автор: jenjojen Категория: Изкуство   
Прочетен: 621 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 05.11.2021 12:25


 Швейцарският лекар и специалист по изследването на смъртта – д-р Елизабет Кюблър-Рос от 1965 година работи по проблемите, свързани със смъртта и хуманизиране на умирането. Наблюдавайки поведението на терминално болни пациенти, тя създава модел от пет последователни стадии, през които те преминават при приемане на собствената си предстояща смърт. Впоследствие се оказва, че стадиите, определени от д-р Кюблър-Рос, са с доста по-обхватни приложения и са валидни за всякакъв тип загуба.

Кюблър-Рос нарича този процес “подготвителна скръб” и го определя като “това, което терминално болният трябва да премине, за да се подготви за окончателната раздяла с неговия свят”. Тя смята, че приемането на загубата минава през 5 стадия.

Първият стадий е свързан с шока и отричането. Той обхваща първичната реакция при научаване за загубата на близкия човек. „Това не се случва с мен“; „Това не може да е истина“ и пр. Интензитетът на отричане може да се свърже с редица обстоятелства. Ако човекът, който е починал, е боледувал или е бил възрастен, близките отричат факта на смъртта  му не толкова яростно, колкото, ако смъртта е настъпила неочаквано. Ако са научили за загубата по неподходящ начин – набързо, без да са били подготвени, отричането се проявява в пълната си сила.

Вторият стадий е гневът. Когато стане невъзможно да се поддържа първият стадий на отричането, то бива заменено от чувствата на гняв, ярост, завист и омраза. Тук логичният въпрос е: „Защо това се случи точно на мен?” За разлика от стадия на отричането, този - на гнева - е много труден за овладяване. Причината е, че гневът бива неправилно насочен във всички посоки и проектиран върху обкръжението, понякога наслуки. Опечаленият може да насочи гнева си към най-близките си хора. Освен навън, гневът може да бъде насочен и навътре, към самия себе си. Обикновено това поведение се свързва с хора, склонни към свръхконтрол. Те изпитват вина, че не са успели да предотвратят смъртта на своя близък, че не са направили достатъчно за него. Те са с нагласата да търсят причината за всичко случващо се първо в себе си и така насочват гнева към собствената си личност.

Гневът не може да бъде подтискан или изтласкван. Ролята на социума е не да пренебрегва, игнорира или понася гнева на скърбящия, а да подсигури подходящ или неутрален обект, към който той да бъде насочен.

Третият стадий е пазарлъкът или стадият на преговаряне. Ако човек не е могъл да приеме тъжните факти през първия стадий и е изпитвал гняв през втория, вероятно би могъл да постигне вътрешно споразумение, което би му помогнало последствията от загубата да бъдат смекчени.

Поведението по време на третата фаза е регресивно по своята същност. Индивидът се опитва да постигне договорка с Бог, съдбата или друга свръхестествена сила. Обещава да извърши неща, които счита, че тази свръхсила би искала от него. В същото време, тези обещания, по правило, не се спазват от скърбящия.

Четвъртият стадий е дефиниран като депресия. След като ирационалните способи са се оказали неефективни, за да смекчат последствията от загубата, скърбящият се изправя пред неотменимостта на факта и всички произтичащи от това последствия за него. Той е мобилизирал своя потенциал и напълно разбира безпочвената основа на досегашното си поведение. Като следствия се проявяват вина и срам от факта, че е наранил близките си, държал се е неадекватно, борил се е с необратимото или се е надявал на чудеса. Това е стадият, в който се появява истинската тъга. Това е тъгата, която човек желае да преживее сам, не се нуждае от външна подкрепа, въпреки че за неговото обкръжение е трудно да приеме спокойно и безучастно подобно състояние.

Натъженият човек има нужда от време, за да пренареди приоритетите на живота си без близкия си, да осмисли живота си и социалния си статус. При успешното справяне с подготвителната тъга, Кюблър-Рос счита, че е необходимо индивидът да получава постоянни стимули, показващи му реалността и непреходността на смъртта.

Петият стадий е приемането. Ако индивидът е имал достатъчно време и е получил някаква помощ за преодоляването на описаните стадии дотук, той ще стигне до този, когато няма да е вече нито гневен, нито депресиран. Ще е имал възможност да изкаже първоначалните си чувства – гняв и завист спрямо хората, които не са претърпели загуба, скръбта по отнетите възможности. Ще бъде уморен и в повечето случаи – доста отпаднал. Но това състояние е различно от предхождащата го депресия.

Това е стадият, в който действителността се приема напълно. Осъзнава се собствената реакция на преживения шок. Липсват срам или вина от собствените действия, тъй като те могат да се осмислят и дефинират като „нормални“ в контекста на „ненормална“ ситуация. Единственото нещо, което остава съхранено през всички периоди и състояния, е надеждата. Тя е конституирана като генератор на необходимата личностна енергия за справяне със загубата. Чрез нея се осъществява преходът в следващия от описаните етапи. При нейното отсъствие е невъзможно да се постигне необходимата динамика за справяне със загубата.

Според американския психолог Уилям Уордън, скръбта представлява своеобразно предизвикателство. Неговата теория за преодоляване на скръбта е бихейвиористична (поведенческа) теория. Той счита, че мъката не е нито разстройство, нито оздравителен процес. Тя е знак за собственото здраве на индивида и естествен жест на любов. Трябва да осмисляме мъката и скръбта като стъпка към нещо по-добро. В концепцията на Уордън мъката представлява многомерен образ на отговора при загуба на близък човек. Тя намира израз в няколко основни аспекта: емоционален, физически, познавателен и поведенчески. В книга си „Grief Counseling and Grief Therapy“ („Консултиране при скръб и терапия на мъката“, 2009)Уордън предлага решаването на четири задачи на скръбта.

Първата задача е да бъде приета реалността на загубата. Въпреки че първоначално настъпват шок и неверие от случилото се, тези чувства обикновено се заменят от прозрението за признаване на реалността. Независимо от трудността и съпротивите спрямо приемането на смъртта, човек постепенно се примирява, че починалият му близък си е отишъл завинаги от живота му. Когато тази загуба е била предвидена (например, след тежка болест) съществува по-малка вероятност близките на починалия да останат в ситуация на отричане на реалността за смъртта.

Втората задача отразява живота с болка, причинена от скръб. За повечето от хората, нормалните чувства на скръб са свързани с тъга и те изпитват известно неудобство от тях. От различния житейски опит, всички са запознати с преживяването на тъга, гняв, болка, празнота и самота, които съпътстват загубата. Внезапната и неочаквана смърт може да носи болка, съжаление и недовършени дела, както и вината, че може би близките са могли да направят нещо, за да се предотврати смъртта. Пренебрегването на тези чувства, не означава, че изчезват. Те просто се съхраняват и често се сблъскват с тях по-късно. Единственият начин да се поставят в перспектива е те да бъдат признати и да бъде говорено открито за тях. Докато се дава възможност на тези чувства да изплуват всеки път, когато хората си спомнят за своя близък, техният интензитет ще намалява с времето. Способността да се работи чрез чувствата на скръб може да увеличи личната власт над някои от най-трудните обстоятелства, срещу които опечалените ще бъдат изправени в живота. Тази задача е свързана с отработването на силните емоции, породени от загубата, която може да бъде постигната посредством тяхното вербализиране.

Третата задача е свързана с адаптиране към живот без починалия. Тази задача се състои в пренареждането, преструктурирането и предефинирането, които се случват, тъй като близките започват да се идентифицират и попълват ролите, заемани от починалия. Когато починалият играе незначителна роля в живота им, хората се справят с това доста лесно. Когато той е имал важна и голяма роля, близките имат преживяване,  че са загубили част от себе си, осъществяването на тази задача може да бъде по-трудно. Значително по-лесно е да се започне изпълняването на  конкретни задачи, които са били ангажимент на починалия, отколкото да се запълва  емоционалната му роля за тях. Това може да се отлага до много късен етап в траура. Това преструктуриране става във времето, с разпознаване на последиците от загубата и справяне с всички пропуски – реални и символични, които смъртта е създала в живота им. 

Четвъртата задача отразява емоционалното преместване на починалия и продължаване на собствения живот. Приключването на основната работа на траура се състои, когато четвъртата задача е завършена. “Емоционалното преместване” на починалия означава, подтиквани от чувствата на загуба и копнеж, които съпътстват съзнанието на близките, да приемат, че починалият наистина е напуснал живота им  завинаги и въпреки това да бъдат в състояние да поддържат спомена за него в сърцата си. Така починалите, които са загубили, стават част от живота им по начин, който им позволява да продължат да живеят без тях.

Арт терапията е изключително щадящ и подкрепящ метод, който деликатно може да подпомогне онези, които преминават през нелеките състояния след загуба на близък човек.

Често можем да срещнем израза "Времето лекува болката." 

Не, времето не лекува болката! Няма защо да се заблуждаваме.

Времето помага да осъзнаем загубата и да я приемем като част от Живота. Като част от огромния низ на Времето и Пространството, в който съществуваме като велики уникални прашинки!

И колкото по-бързо преминем през съответните стадии на скръбта, толкова по-бързо ще трансформираме тъгата и болката след загубата на близкия човек. Защото Животът е за живите и трябва да се живее достойно, щастливо и пълноценно, без вина, че сме останали живи...


Евгения Маринчева

Кюблър-Рос, Е., За смъртта и умирането, изд.“Наука и изкуство”, С., 1996

Worden, W. Grief Counseling and Grief Therapy, Springer Publishing Company, 2009

 

 



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jenjojen
Категория: Изкуство
Прочетен: 63789
Постинги: 32
Коментари: 92
Гласове: 760
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031